Ако ме питате дали искам България да е част от Русия, Турция, САЩ, ще ви кажа, че избирам да е част от Европа, при това не от Балканите, а така малко по Централна и Западна Европа. Изборът ми е базиран и на това, че България Е част от континента Европа, а и начинът, по който живеят в държавите от посочения от мен регион ме навежда на мисълта, че по-добре да приемем поне част от схемите им. Мога да избера и Китай, но да си призная, опасявам се, че не сме им на нивото: нито на иновативност, нито на експедитивност. Те са машинки, бе! Един смартфон ще сглобат само докато ние още табиетлийски си приготвяме кафето за закуска. Индийците също ме кефят, още повече, че и духовно са ми много близки, ама малко не са в нашите географски ширини. Пък и не си пасваме много сега... може би след 30-ина години, когато според някои версии може да сме и Индия на Балканите, ще бъде удачен този избор.
Сега, искам да питам: Скъпи братя и сестри, вие работили ли сте с турци или пък с руснаци?
Аз съм пробвала: и мога да кажа, че некакси нервите не ми издържат да си говоря с някого празни приказки 2 часа, защото така е по турски, или чорбаджията да иска нещо, обаче да не казва какво, защото аз трябва да се досетя - пак защото така е по турски и откъде накъде ще си говорим прозрачно и директно. Ай сиктир, така и баба знае. Друго е да утрепеме 1 седмица да тълкуваме намеци и да гадаем какво е искал да каже събеседникът!
Бизнесът с руснаци ми е идвал малко страшничко, честно казано. Не ти е много ясно, откъде извират паричните потоци. Нищо не върви, а офисът тъне в лукс. И едни мацки само хвърлят крак връз крак около бюрата. Много сексапил, много водка, много цигари, малко работа! Аз така не го разбирам професионализма. Да, верно, всеки обича лукса... ама при тези ограничени ресурси, при тази мизерия, която съществува по света и при това, че клиентите евентуално плащат за този лукс, на мен лично, не ми изглежда прилично. Клиентите плащат и затова, че ти през работно време чукаш шефа / шефката си (или секретарката си), щото работната си заплата я калкулираш в крайната цена на продукта, който предлагаш...
Осъзнавам, че не бях много изчерпателна в описването на опита си в турски и руски фирми, просто надрасках няколко реда за това, което най ме е впечатлило. Осъзнавам и че може би на мен просто не ми е провървяло, но едва ли. Все пак засега ще се въздържа от впускането в утежняващи детайли, само ще отбележа, че горните модели не ми изглеждат достатъчно успешни.
Защо се хванах за работата ли? Ами ето за това: Значи, размерите на БГ не са впечатляващи, т.е. ние Велика по територия сила нема как да станем, нито по брой на населението. Единственото, което можем да направим, за да повишим стойността си като народ е да се хванем и да поумнеем и това, че сме умни да вземе и да си проличи в продуктите, които създаваме. Това високи технологии ли ще са, уникален сорт квадратни домати ли ще са, или нова порода кафяво искърско говедо като съперник на английското телешко, няма значение. С две думи, друг изход нямаме, ако бленуваме да сме сред уважаваните нации, с които светът да се съобразява, когато си казваме какво искаме! Или пък ако в мечтите ни влиза да се превърнем в желана дестинация за живот на все повече нормални европейски пичове (в противовес на азиатските), а не заден двор, в който добре се чувстват само маргиналите на континента... и на света. Е, не сега да започнат някакви шведи, например, да идват на пълчища и да вземат, че да ни асимилират, макар че едва ли, защото нали всички скандинавци са гейове. (Тук опитът ми крещи, че не са – ама и аз вече не зная на какво да вярвам – на себе си ли, на блога ли!) А бе, мисълта ми е, просто шведите да имат желание да се заселят у нас, така както биха се заселили в Германия, или Франция, да кажем. И децата ни да се върнат, и Милейдиту даже!
И никак не ми изглежда невъзможно да се ъпгрейднем като хора и като държава, и да станем по-самостоятелни, стига да имаме желание. Все пак в Европа има доста малки държави, които в никакъв случай не са в такива зависимости, в каквито сме ние, нали? Иначе? Какво? Може би всеки път като се появи заплаха от Турция, например, да тичаме при Русия и да викаме: „Мамо, мамо, турците пак ни закачат. Набий ги!”. Респективното важи и за НАТО.... Това е ужасно инфантилен, болезнен отказ да поемем отговорност за собствената си съдба, а вероятно е и унизително!
Сега... напълно съм наясно, че ние не можем да поумнеем, защото всичко е против нас – евреи ли не щеш, суданци ли, извънземни ли? Просто нема да ни позволят да станем по-умни! Аз това го разбирам. Хубавото е, че повечето тук сме безнадеждно стари, в смисъл отпразнували сме вече 20-годишния си юбилей, щото аз за поумняването разчитам на тези под 20 – така че да вземем да им помогнем да си понагънат мозъка или поне да не им пречим с нашите ретроградни привички и философствания да го сторят сами.
Все пак искам да завърша оптимистично, като дам пример с една българска компания, на която се оказва, че (О, Чудо!) никой не й пречи. За да няма недоразумения, ще подчертая, че нито съм й ПР, нито името й ще кажа. Та, става въпрос за софтуерна компания , която е на пазара малко повече от 10 години. За това време тя купи няколко чужди софтуерни компании, включително и такива от Силициевата долина. Има офиси освен в България, още и в Калифорния и не просто в Калифорния – а в Пало Алто – сърцето на ИТ индустрията, също и във Великобритания, Германия... (да не изреждам повече, че за да го направя трябва да хвърля едно око на Гугъл). Ей тази компания участва в търгове в САЩ, наравно със световните гиганти в индустрията и да ви кажа, дори и печели такива търгове. В последните 2 месеца там назначиха Дерек Лангон с над 15 години управленски опит във високотехнологични компании на позиция Изпълнителен вицепрезидент „Глобални продажби”, а тези дни наеха и Арон Махимайнатан като Директор „Продукти”. Г-н Махимайнатан е ветеран от Силициевата долина и преди да се присъедини към екипа им, беше вицепрезидент на SAP. (Виж ти какви хора се навивали да работят за наши, родни работодатели!)
Та... хубаво е, че има българи, на които световният заговор не им пречи. И каквото и да си говорим, нека не забравяме, че всичко започва от нас и ние сме единствената си надежда!
Тагове:
Еваларката! Слагам те в "любими". Веднага.
Благодаря ти и че ще ме сложиш в "Любими", дано да не те разочаровам с това, че отвреме на време се пробвам и в поезията.
Иначе, може би знаеш, че редовно те чета, но защо не си ми в "Любими", един дявол знае, веднага поправям тази несправедливост. :)
12.03.2014 23:25
Я пипни челцето!
Пари ли?! :))
А сериоз: Предизвика в мен прилив на някакъв вид щастие в края на деня ми!
Дори и само с това, че именно за тая компания говорихме през цялото време на последната ни среща с големия ми хубосник.
Дано се погледне сериозно на факта, че България може, ако не да пробие - то поне да е на добро ниво именно с такива наши компании.
/в ИТ сектора иде реч - та дори и да са чуждоинвестиционни, в което няма нищо лошо - дори напротив/
Геометропрогресивно дано се множат :))
ТРдГЖ
Иначе... челцето пари, то е ясно, че много се напрегнах и си изцедих целия интелект, за да сглобя този постинг. :)
Е, аз не съм чак дотам придирчив. То като ти напине отвътре не пита. С всеки може да се случи. Знам, че няма идеални хора. Което си написала тук, компенсира напълно подобно увлечение. Много ме изкефи.
Поздрави! :)
То, ако имаше някакви наченки на ум, досега да сме променили много неща, на първо място политическата система, а оттам и държавата.
Можем преспокойно да се издържаме от две неща - туризъм (развлекателен и исторически - твърдя, че с втория ще ударим и Италия, и Гърция и Турция!), но тук факторът "поумнял", направо ни ебава майката...
Другото е балнеолечението, но за целта трябва някой да си размърда задника, а това няма как да стане, пак поради "поумняването"...
Мога да изредя една камара дивотии, които ни пречат и имат причинно-следствена връзка, но не си струва - ти ги знаеш, а другите не са поумнели, за да разберат...
Хубав ден и да репетираш! ;)
13.03.2014 12:26
Иначе репитарам аз, но ако не успея да се подготвя, той, алкохолът ще ми помогне! :)
13.03.2014 15:44
Няма място за излишен оптимизъм, нови компании не идват, точно някои от по-малките от десетгодишните позатвориха, поради причини, за които мога да пиша до утре, но дори и евтината работна ръка, достатъчно квалифицирана и конкурентна на европейската, не ги спря. Просто доста от тях се изнесоха директно в Китай и си затвориха цикъла. Там бедността извън големите градове е толкова силна, че хората са съгласни на всякакви условия, само и само да бъдат наети, примерно - работят в единия край на цеха, а спят в другия...
Влизането ни в ЕС всъщност спря много от благоприятните митнически икномически режими, които даваха възможност на чужди компании да не си блокират ежемесечно средства /за едното ддс примерно/. Имаше възможност да внасяш стока/материал/, без да плащаш иначе дължимо мито, а да изнасяш продукт, за който пък реципиента нищо не дължи. Сега сме вътре и няма значение дали сме първа или n-та страна в това отношение - дължим ... дълга тема, да не задълбавам. Тук все още са по-дългогодишните чужди инвеститори от средния и едрия бизнес, които вече са отработили надеждни системи по осигуряване качеството, в тях е по-малко и текучеството, и затова си правят програмите паралелни, по тежест и изисквания спрямо клиентите, разпределят и поръчките между фирмите от различни държави, в които са инвестирали. Сложни и реални процеси, които сега набързо не мога да обясня...
По отношение на нови възможности, съм леко песимист! Поздрави!:)
13.03.2014 16:57
И да си допиша коментара/аз съм така;)/
Питам, защото моите впечатления са не само от юридически или чисто физически аспект, но и икономически. Компаниите са, разбира се български, работодателите често са смесени и с най-различно участие, включително и българско, а големите фирми и работят с доста подизпълнители, чисто бе ге, но всички те са "рожби" на наша територия. Обикновено майката е навън и тя се грижи за пазаруването. Поне аз, където съм, инвестициите са огромни и българския пазар в никакъв случай не може да ги възвръща, а отгоре на това да носи и стабилни печалби, особено в условия на криза. Така че, е важно да го уточня, а и не познавам добре ай ти сектора, за да не се окаже, че съм съвсем извън темата...
Хубава вечер!:)
Фирмата която споменаваш е интересна (лесно се намира коя е :) ... наистина е впечетляващо!
Разбира се, че ще се съглася с теб, че много от компаниите си тръгнаха, местни фирми затвориха, строителният бизнес се срина и изобщо случиха се доста негативни неща. За щастие, имаше и фирми/компании, които имаха растеж и аз самата работя във фирма, която увеличи бизнеса и персонала си през последните 2 години с около 25%, което си е доста. Имам около себе си и други такива примери, но безспорно е факт, че по-голяма част от бизнеса всъщност пострада от кризата.
За Китай също съм съгласна, че бедността е отчайваща извън големите градове, макар и в големите градове възнагражденията често да надхвърлят тези в България.
Това, което казваш, обаче, ми е отправна точка, за да спомена нещо, което мисля, че ни е проблем. Според мен, един от сериозните проблеми на нас като нация е, че ние нито си комуникираме като хората, нито работим в екип. Сигурно това звучи много изтъркано, но ние масово не осъзнаваме силата на това да седнем на една маса (в смисъл не да ядем и да пием), а да търсим конструктивни решения, да мислим и да дискутираме. Тук обикновено се получава примерно следното, по мои наблюдения: Собственикът на една фирма вижда, че става тегаво, защото е производител в БГ, а да кажем от Китай идва по-евтина конкурентна стока и поне той е „най-умният, и всичко знае и разбира”, решава да затвори своята фирма, защото моментът е такъв и нищо не става. Няма да се събере с екипа му, да дискутират, да си направят, да речем, един SWOT анализ и да видят дали пък не могат да предложат нещо, което китайците не предлагат. Накрая може да се окаже, че наистина трябва да затворят, но може да се появят и идеи да се пробват в други ниши, защото ниши винаги има.
Съгласна съм, трудно е, на всички е трудно, и на китайците им е трудно :), обаче това са даденостите, и като не можем да ги променим, поне да мислим как да се адаптираме, това ми е идеята.
Да, и според мен, е впечатляваща тази фирма и ако във всеки по-голям български град, има поне по 2 такива, мисля че нещата доста ще се променят, защото мнението ми е, че подобни фирми променят цялата бизнес (и не само бизнес) среда около себе си. Те, ако щеш, дори и вдъхновяват, и то не само работещите в тях... да правят хубави неща! :)
13.03.2014 18:15
Всяко правило си има изключение, находчиви българи слава Богу, все още има...
Много готина вечер ти пожелавам!
Не твърдя, че е невъзможен (у нас всичко е възможно, и най-вече невъзможното) а, че резултата е меко казано странен и непременно далеч от целта, която си поставят американците.
Причина, на първо място е, че докато в САЩ подобно обсъждане е рутинно и необходимо като основа на колективно начинание, у нас в България, то се възприема като шанс за самоизтъкване или доказване на лични лоялности, поради което, вместо да помогне за вземането на решения, най-често омаловажава алтернативите, наплашва хората с възможните решения и ги подготвя за безкраен отпор на всяка предложена промяна.
Затова шефовете нерядко с основание избягват подобни кръстосани дебатерии, равносилни на носене на вода от 999 дерета, но това съвсем не означава, че нямат нищо общо с тях, че са непременно по-умни или различни от останалите а, че са принудени да търсят подкрепа гарантирайки застой, или в краен случай да пробутват решенията си вероломно и с неизбежната подкрепа на подготвения за целта личен антураж.
Самото създаване на личния антураж и гръб у нас е приоритетно пред същността на проблемите и затова отношението към проблемите извира от личните представи (без значение верни или неверни) кой с кого е и кой какъв “гръб” е успял да си осигури.
Изобретателността и артистичните превъплъщения в тази насока са изумителни, служители с мижави доходи непрекъснато намират претексти за задушевни гастрономически изживявания с шефовете, хрантутят и поят големите заплати, които се отблагодаряват със затваряне на очите в точно определени моменти или посоки, в името на човечността, разбира се.
В отплата на принципа: "Никога умора за моите хора", шефчетата получават не само благоговейното отношение на личните си фенове, но и изостреното им внимание, възприемчивост и упражняване на всичко, което може отдалеч да прихване и елиминира евентуалните конкуренти на любимите им шефове, които са изворът на дребните им благинки, кръшкачества, сигурност и житейско щастие.
С което кръгът се затваря и SWOT анализа номинално превръща заседанието или в Женският пазар, или в повод за напомняне надмощието на личната лоялност над колективният разум. Но най-вече го превръща в тържество на родният хуманизъм над всепроникващият меркантилен американизъм. (Кушела ще изколи американците и техните слуги седесарите, след което ще бъде канонизиран за светец и освободител на българите от американско робство)
Съжалявам :(
p.s. Погледнах в нета и от пръв поглед се натъкнах на връзката между Пало Алто, софтуера, SWOT и което пишеш:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=XDxPsBL6AEU
14.03.2014 07:47
Оттам нататък отношенията с роднините контрагенти са въпрос на договорки, но имайки предвид, че конкуренцията в предлагането на стоки е жестока, а предполагам при предлагането на услуги е свирепа, това е почти задължително. Другата необходимост е както вече отбелязахме - да можеш да се реализираш на глобалния пазар...
Което пак не е лъжица за всяка уста, да не говорим за правене на бизнес у нас. А наистина има българи, които при подходящи условия са способни на чудеса. Особено ако са умни работодатели и разбират, че колкото по-удовлетворени са подопечните им, толкова повече фирмата им ще просперира...
Хубав ден!:-)
Ако искаш да разчиташ на ума и лоялността на работещите за теб, нямаш друг избор освен да се отнасяш с голям респект към тях, смятам аз. Ако мислиш само как да ги прецакаш, и те ще мислят само как да те прецакат. Нещата са прости (според Бръснача на Окам, също)! :)
Много слънчев ден ти пожелавам! :)
14.03.2014 12:44
14.03.2014 14:55
Ама Вие тук много сериозни разговори сте завързали бре.
Май ще трябва да търся Интелект от някъде - не, за да участвам (не бих посмял), а за да разбера и 1/10-та от казваното от Вас.
ПС от 15:10, който допълвам тук, за да не ти "раздувам" коментарите :))
http://www.youtube.com/watch?v=E1B47Y8fi5M
и...
14.03.2014 16:37
Та... браво за постинга.
И да драсна два реда накрая и за идеята, която ме накара да отделя време и по този начин да прочета написаното по-горе. :)
Зная, че се вясва тук някъде онази терца Брю и затова ще си позволя да използвам стнаичката ти за да му кажа: Момченце, надявам се влизаш все още в блога си и си четеш личните съобщения, че имам нужда от малка услуга за едно клипче.
Моля за извинение, Бло, ако те е подразнило нахалството ми. :) Факт е обаче, че така прочетох нещо любопитно и интересно, за което съм благодарна.
Поздрав сърдечен. Липсвате ми и двамата на страничката ми. Но така или иначе блога ми търпи генерални промени, както всичко останало и се надявам скоро да ми остава отново време да пиша и да ви виждам в коментарите.
Ще ми бъде интересно да науча повече за личните ти впечатления от щатската компания. Може да напишеш нещо, ако ти се струва интересно и че ще бъде от полза за някого.
Сега от политико-икономическа дискусия ме 'Фърли във философски размисли: Какво наричаш Интелект и как разбра, че имаме такъв? :) Но ако искаш да го обсъждаме под нов постинг, че тук наистина станаха много коментарите.:)
Надявам се, че си открила Брюнета и, разбира се, чакам, да започнеш да пишеш. :)
14.03.2014 18:08
виждаш ли... и ние можем да разпъваме Чаршафи... :)
Сега от политико-икономическа дискусия ме 'Фърли във философски размисли: Какво наричаш Интелект и как разбра, че имаме такъв? :) Но ако искаш да го обсъждаме под нов постинг, че тук наистина станаха много коментарите.:)
Не, нямаше ирония. Просто се шегувах.
Резнах от коментара, но само за да разпъна сега един чаршаф и да те издразня ( с незлобното чувство от "Един прекрасен ден" :))
Хах!
Малко със страх ще се самоцитирам от посниг на тази дата миналата година:
"САЩ градят Държавата си около 4 опорни стълба:
- Частна собственост
- Предприемачество
- Пазарна конкуренция
- Ценова политика
Ние градим... територията си с помощта на:
- 7 327 224 мнения
- 7 327 224 философии
- 7 327 224 стратегии как по 7 327 224 начина да влошим 7 327 224 неща около нас..."
( край на самоцитата )
Умни неща говориш, вмир...
Другото е балнеолечението...
Колко си прав, Марине!
Аз съм именно от такова градчe - със супер историческо минало, а... да го кажем липсващо на картата на мащехата ни ( сори, но това за мен вече не е Родина - при все какъв върл родолюбец БЯХ )
Турция от пясъците на Кападокия направиха атрактивна и активна туристическа дестинация...
Гърция с Паралия-Катерини задминаха Златни пясъци...
( а какви курорти имахме/имаме - щото то Зл. пяс. си е... бетон )
За Италия няма да коментирам...
А България?!
Не просто спим, а престъпно дори не нехаем, а опустошаваме природни дадености, които са на светлинни години пред тези в споменаваните от теб държави ( и не само )
Всъщност до допълня и един трети: селско стопанство!
Ама не някогашното, а модерно - предлагащо на световно ниво екологично чисти продукти.
Нима не можехме?!
Ми...
Да го направим бре, Дани!
Клипчето иде реч.
По онова време едни синове на наш Дипломат в Либия ( внуци на активен борец с/у фашизма естествено )...
Ни разправяха у наше село, че KISS ( за групата от поздрава ми по-горе иде реч ) идвало като абревиатура на Klub International SS ( нациското СС )...
И ние, тъпи селски бекове ( начело с мен ) вярвахме - какво да правим като ханглийски тогава...
Нищо, че дори e Club, а не Klub
И те така!
Затова поздравявам всички ( и най-вече незасегнатите в този ми коментар коментатори тук ) с:
http://www.youtube.com/watch?v=lcfyl3dJk5U
И "ще кажа само две думи: МЛЪК ВАМ"!
( леко променено - от "Шрек" :))
ПС от 21 часа:
( не ми се отдава МЛЪК Ва-нето, м, My M?! :))
Наистина съм окуцял в математиката май.
Щото по това от вмир смятам 2014-20=1984 и дори бях писал "в 6-ти-7-ми клас :))
Бааси!
6 месеца антракт...
Първо, компанията сериозно проучва качествата на бъдещите си служители, процедурата по контактуването с тях до окончателното решение за наемането им отнема повче от година. (Какъв ужас за шуробаджанаците, които мрат да демонстрират власт със щракване на пръсти!)
Второ, макар и най-желана от наемните работници, компанията в нито един момент не се държи с тях като с “вързани в кърпа” или длъжни да й правят мили очи, обратното – мъчи се да ги прелъсти по всички правила на доброто прелъстяване. За спечелване вниманието на щерка ми, като за начало й предложиха работа във всеки клон на компанията в света (има ги и в България, но зeт ми не иска да чуе за връщане в България заради печални бизнес – начинания на родна почва).
Трето, още преди наемането ти на работа, компанията не престава да те ухажва, сякаш си прероденият Айнщайн, когото е призвана да открие. Висши мениджъри не смятат за унизително да се редят на опашка за благоволението ти редом със световно неизвестни фирмички, стига да видят привлекателни качества в теб.
Четвърто, компанията инвестира в търсене на подходящи служинтели, като ти поема разходите за придвижване или обучение преди да те е назначила на работа. Например, открих при щерка си еднометрова камара професионална литература на стаойност около $2000 изпратена от компанията безвъзмездно поне половин година преди да я вземат при тях на работа, платиха й $1500 транспортни разходи за придвижването до тях не, че не можеха да си направят оглушки.
Пето, ако ти се учи и повишават квалификации, компанията ти прави безусловно “евала”, вместо да ти прави дебели намеци колко си зависим от благоволението й. Щерка ми има обещани от компанията $5000 за придобиване на титлата: “Сертифициран обществен еди какъв си специалист”, и ангажимента да й донесе също нов щат и заплата.
Малко ми писна да изреждам, не че не мога да продължа още поне пет пъти по толкова, но мисля, че и до тук се усеща огромната разлика спрямо нашенската практика. Е, разбира се, това не е по вкуса на свикналите да се хвалят сами и да ни убеждават, че като тях втори по света няма, но точно в разликата между претенции и дела е и реалната разлика в резултатитте у нас и в САЩ. Има да чакат фалита на САЩ, но няма и най-малък изглед да го дочакат по много проста причина – в САЩ се оценява не само желанието, но и адекватността на делата за постигането му. Да заема някой позата на едноличен оценител на качествата на служителите, без съмнение би го изпратило на трудовата борса, камо ли да го прави обект на възхищение, както се случва у нас.
Ако някой се чуди защо не е бил обект на гореспоменатите грижи и ухажвания от US компании, отговорът е много прост и елементарен - защото примитивната му тарикатщина си личи от километри, а такива като него не са обект на интерес от работодатели, които очакват от служителите си не тарикатщини и сляпа лоялност, а реални знания и квалификации.
Иначе е тъжно, че българчетата, които демонстрират власт със щракване на пръсти не разбират, че изглеждат като много смешни махленски играчи пред работещите в Делойт или подобни компании. Мениджърите там приемат като основна своя задача да те развиват и да улесняват професионалния ти живот, за да даваш най-доброто от себе си, а не да се изживяват като величия на твой гръб. Определено няма еднолични оценители на качестватата ти при интервю за работа и тези интервюта доста често са 4 - 5 на брой, проведени от 4 - 5 човека, ситуирани в различни държави, които понякога слабо се познават помежду си, камо ли да назначават свои хора. А бе, да не ги мислим тях, те няма да фалират и САЩ няма да фалират, но къде отиваме ние? Тази вечер чух следното, което ме потресе: България. Киноцентър. Художник. Назначават те на граждански договор за 1200 лв. на месец само ако се съгласиш да даваш всеки месец 20% от тази сума на назначилия те???????????? България. Градски транспорт. (Не предполагах, че това е толкова ценен работодател.) Назначават те на работа срещу 3000 лв., които трябва да платиш по определена схема на назначилия те.???????????????? Мамка му, ако това е вярно, къде живеем ние, в Пакистан? Бангладеш? Нямам думи...........
Не съм чул щерка ми да се е оплакала от нещо в САЩ, споделяла е между другото за 17 часов работен ден за няколко дни, и точно тогава съм забелязал да тръгва по свое желание с 2 часа по-рано за работа, отделно, че има начини да си върши работата и в къщи, без да е проблем за компанията.
Явно у нас не е отминала модата да се говори едно, а да се върши друго. Даже чувам мръсотиите, които ще изсъскат феновете на чичко Сталин или източните "авторитети", които още не могат да се примирят, че не могат да колят и бесят повече, не са поне махаленските авторитети, които единствено знаят колко гаден и експлоататорски е капитализЪма и харесват останалите единствено като приемащи ги за истина от последна инстанция.