В тази вечер – апатична,

заедно сме  - символично

в празнота...

Диаболична!

Мълчание в гърлата стърже,

а топлината  търси

прегръдка нечия да я развърже.

Всеки в неговия свят потънал,

под самотен ъгъл

вторачен във своя монитор  -

на общата ни идентичност - инквизитор.

Дали случайно не видя обява

в Нета

Любов някой да продава...

или реклама на бира,

която разнопосочни същности

събира?

Въпроси, въпроси -

разсеяни  отговори напират,

а общите ни мигове – умират.

Мислите ни фрагментират

и спомените нищо не значат.

Душите ни в различни посоки крачат

и  скоро пътищата ни един към друг съвсем ще се затлачат.

Вечерята

непредложена, непожелана

ще изстива самотно на масата.

И все по-жалко ще изглежда украсата,

защото копнежно вече не блестят очите

като във времето, когато

чувствата събираха телата.

Егоизмът за отплата

нежността ни е удавил в  безразличие...

Без истерии... да спазваме благоприличие.

Да признаем, че всичко е отишло на вятъра

и да спираме вече с театъра.

Или да си лягаме...

Има ли смисъл

и има ли смисъл утре да ставаме

от безлюбовие вмирисани

и от студенина същисани.

Да, вече е прекалено  ясно,

че в къщи е опасно безстрастно...

А навън буря

с подивял нагон

някакъв клон скърши...

Кажи ми... кога  всичко между нас свърши?

Понякога подредили приоритетите
се отдаваме на наивитетите,
че ще има време после за всичко,
изтичащо в момента м/у пръстите ни безлично.
А това обикновено, Мила, не става -
Времето просто своя дан взема и обикновено отсрочка не дава!
Затова е нужно да се търси Баланса
м/у приоритета на настоящите задачки и да не се отлага за Утре романса.
Защото той, романса, сега е нужно да се изживява!
И не зависи от пари, кариера или слава…
Той иска обикновено не да получава, а да дава…
Дори колкото по-простичко – толкова повече от Истинското в годините бъдещи
Топлинка разпалва и Любовта в ОБИЧ превръща,
а тя, милата пък Щастие казват дарява...
Нужно е доза голямо Търпение…
За грешките на Другия да се дава не извисено, а нормално, човешко Опрощение.
Говорим когато се вижда, че Другият се опитва...
иска да свири на общите струни,
Но някак си е забравил, изгубил е способността да чете правилно любовните руни…
Някак си Вярата му отнета е и все безумно се лута
и така подивяло, Миличка, страда…
Една Любов му е останала – и тя все оказва се Болка,
а не тъй желаната Страст и Наслада…
Но прави опити –
пада, изправя се…
СТИСКА ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА!
И отново за кой ли път търси Пътя
и тръгва без да е сигурен къде той отвежда…
Именно това негово напористо Желание
говори, че не е просто флирт, а Страст, Тръпка, Любов и дори
ОБИЧ, граничеща със СЕБЕОТРИЦАНИЕ!
…

Такива ми ти работи, My Шугър :))
Довечера живи и здрави ще разбия на серийки един харесван от мен филм като "уроци" за Лирическите ти Герои :))

"О,миг ,поспри" -още Фауст се е молил ,уви -минало-заминало :-)

"....защото копнежно вече не блестят очите

като във времето, когато

чувствата събираха телата... "

"О, миг, поспри" - прекрасна фраза! Аз като една оптимистка си мисля, че обикновено всяко нещо си отива, за да бъде заместено от нещо по-красиво. Просто нищо не бива да се опитваме да насилваме или да бъдем подли, отмъстителни и т.н. Изобщо... "Keep calm and wait" и всичко ще си дойде на мястото :)!

сега започвам да чета коментарите, ще си водя записки и ще предам на лирическата си героиня. После ще ти кажа, ако тя сподели нещо по въпроса.

хладнина, самота...

но и много по-хубави, за щастие :)

Въпреки всичко прозира и хумор. Хареса ми.

Историята помни, че и аз съм имала подобни изживявания като нея, но знаеш, от разстоянието на времето доста неща изглеждат смешни. Честно да ти кажа, няколко дни се колебаех дали да публикувам туй стихо или не, защото се притеснявах, че хората може да ме помислят за съсипана от мъка :) и да започнат да ми съчувстват, да се тормозят заради мен или да се почувстват задължени да ме забавляват. Но накрая реших да рискувам :)

Друг път да не се колебаеш, защото на мен ми е удоволствие да те чета, все едно аз съм го писала ;), колкото и реално да не съм изживявала такива горести, понякога настрението ми е точно такова... Иначе, моето кредо е в споделената любов. Упование, в което да живеем винаги с вълнение и радост!
Хубав ден!:-)
Ако имаш нужда от още усмивки, насреща съм...

Да, и аз вярвам в споделената любов, но също ми харесва и когато някой е много влюбен в мен, а аз - по-малко (това май беше грозна шегичка :) ).... Както и да е, стига за любовта, защото сега идва твоя сезон, т.е. пролетта и ти ще разцъфтяваш ли, разцъфтяваш :). Много поводи за усмивки ти пожелавам :)!

( Израстваш: от Кралица - вече си Магьосница :))

Бло, ти наистина си Магьосница!
Направи... "студена магия" м/у двама Лирически герои - и ето ти снега дойде!
А колкото и ябълките ни да са македонски, картофите френски и немски, краставиците и чушките турски, чесъна дори - китайски, а много друго - гръцко и нищо вече да не произвеждаме по нивите това е добре.
( за снега говоря :))
Бааси!
Излиза, че българите сме си супер: не работим, а всичко си купуваме отвън.
( асоциацията е като това да не готвиш в къщи, а да си купуваш готова храна или ходиш на ресторант :))
След няколко дни обаче, за ден, съм сигурен, че времето ще е страхотно! После пак ще вали.
Защо съм сигурен ли?!
Е па и аз съм магЕсник!
( с какъвто се събереш - такъв ставаш :))

Поздрави, Мy Маги :)) и...

Има ли значение кога свършва, като ще започне отново? Театърът в живота имам предвид:)