Прочетен: 4244 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2014 00:29
В тази вечер – апатична,
заедно сме - символично
в празнота...
Диаболична!
Мълчание в гърлата стърже,
а топлината търси
прегръдка нечия да я развърже.
Всеки в неговия свят потънал,
под самотен ъгъл
вторачен във своя монитор -
на общата ни идентичност - инквизитор.
Дали случайно не видя обява
в Нета
Любов някой да продава...
или реклама на бира,
която разнопосочни същности
събира?
Въпроси, въпроси -
разсеяни отговори напират,
а общите ни мигове – умират.
Мислите ни фрагментират
и спомените нищо не значат.
Душите ни в различни посоки крачат
и скоро пътищата ни един към друг съвсем ще се затлачат.
Вечерята
непредложена, непожелана
ще изстива самотно на масата.
И все по-жалко ще изглежда украсата,
защото копнежно вече не блестят очите
като във времето, когато
чувствата събираха телата.
Егоизмът за отплата
нежността ни е удавил в безразличие...
Без истерии... да спазваме благоприличие.
Да признаем, че всичко е отишло на вятъра
и да спираме вече с театъра.
Или да си лягаме...
Има ли смисъл
и има ли смисъл утре да ставаме
от безлюбовие вмирисани
и от студенина същисани.
Да, вече е прекалено ясно,
че в къщи е опасно безстрастно...
А навън буря
с подивял нагон
някакъв клон скърши...
Кажи ми... кога всичко между нас свърши?
Сто години от рождението на Жан Маре
vishi, Вишничке - когато говориш за няко...
10.03.2014 00:52
се отдаваме на наивитетите,
че ще има време после за всичко,
изтичащо в момента м/у пръстите ни безлично.
А това обикновено, Мила, не става -
Времето просто своя дан взема и обикновено отсрочка не дава!
Затова е нужно да се търси Баланса
м/у приоритета на настоящите задачки и да не се отлага за Утре романса.
Защото той, романса, сега е нужно да се изживява!
И не зависи от пари, кариера или слава…
Той иска обикновено не да получава, а да дава…
Дори колкото по-простичко – толкова повече от Истинското в годините бъдещи
Топлинка разпалва и Любовта в ОБИЧ превръща,
а тя, милата пък Щастие казват дарява...
Нужно е доза голямо Търпение…
За грешките на Другия да се дава не извисено, а нормално, човешко Опрощение.
Говорим когато се вижда, че Другият се опитва...
иска да свири на общите струни,
Но някак си е забравил, изгубил е способността да чете правилно любовните руни…
Някак си Вярата му отнета е и все безумно се лута
и така подивяло, Миличка, страда…
Една Любов му е останала – и тя все оказва се Болка,
а не тъй желаната Страст и Наслада…
Но прави опити –
пада, изправя се…
СТИСКА ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА!
И отново за кой ли път търси Пътя
и тръгва без да е сигурен къде той отвежда…
Именно това негово напористо Желание
говори, че не е просто флирт, а Страст, Тръпка, Любов и дори
ОБИЧ, граничеща със СЕБЕОТРИЦАНИЕ!
…
Такива ми ти работи, My Шугър :))
Довечера живи и здрави ще разбия на серийки един харесван от мен филм като "уроци" за Лирическите ти Герои :))
"....защото копнежно вече не блестят очите
като във времето, когато
чувствата събираха телата... "
10.03.2014 18:15
10.03.2014 20:17
11.03.2014 07:54
Хубав ден!:-)
Ако имаш нужда от още усмивки, насреща съм...
11.03.2014 08:45
Бло, ти наистина си Магьосница!
Направи... "студена магия" м/у двама Лирически герои - и ето ти снега дойде!
А колкото и ябълките ни да са македонски, картофите френски и немски, краставиците и чушките турски, чесъна дори - китайски, а много друго - гръцко и нищо вече да не произвеждаме по нивите това е добре.
( за снега говоря :))
Бааси!
Излиза, че българите сме си супер: не работим, а всичко си купуваме отвън.
( асоциацията е като това да не готвиш в къщи, а да си купуваш готова храна или ходиш на ресторант :))
След няколко дни обаче, за ден, съм сигурен, че времето ще е страхотно! После пак ще вали.
Защо съм сигурен ли?!
Е па и аз съм магЕсник!
( с какъвто се събереш - такъв ставаш :))
Поздрави, Мy Маги :)) и...