манастира и сянката
тихо мълчат 

тръгват думи на път

в бяла църква
плаче лоена свещ

рони топли и меки сълзи

няма спомен
само следи

извървени пътеки без дъх

пада сняг
и вали и  вали

от тревите колко боли

манастира завит 
сянката тихо мълчи

не върви не оставай... върви

как да скриеш
че си обичал

щом снега така те боли