В началото на доматения сезон хвърлих ръкавица на съблогър в областта на тази градинска подтема.

Срам, не срам, сега се налага да призная, че победителят е той! (Тук, спортсменски му стискам ръката! :))

Едно пиленце обаче ми каза, че и т.нар. "мои" домати са огромни, червени и вкусни, но... за съжаление, аз нямам нищо общо с това! Нещо повече, не съм ги снимала, и най-тъжното е, че дори не съм ги и видяла в завършения им вид.

Въпросът в този случай, не е: "Кой?" :) а "Защо?"... и част от причините са на снимката по-долу.


Все пак ще се опитам да компенсирам с предложения за други блюда, които не се връзват много с шопска (или гръцка) салата, но защо пък да не проявим малко смелост в храненето? :)
Та накратко.... тръгваме по тази улица, вървим надолу, надолу, надолу



и в един момент свиваме наляво. Сега, ще пропусна подробностите от типа на: надясно, направо, нагоре, по диагонал, и ще кажа само, че като стигнем тук:


влизаме... разбира се, ако харесваме тази кухня.... и си поръчваме, например..... ето това:


Домати не влизат в рецептата за приготвянето му, но с повече фантазия, водораслите могат да минат за зелена салата.

Ако след похапването се чувстваме леко понатежали, е препоръчително да пробваме доброто старо упражнение с изкачване на стълби, но в случай, че сме си напълно леки и свежи, и този асансьор ще свърши работа...



А доматите.... доматите ми липсваха.

И накрая, едно предупреждение, за да няма недоразумения: Нека доматеният ми съперник не си мисли, че играта е свършила, просто...

Ико, ти спечели първия сет! :)








 

....дамите винаги печелят, а мъжете винаги се хвалят.
поздрави за пътеписа.

Честно казано, Ико, така си е... съжалявам само, че не те поизпотих поне малко. :)
За пътеписа... докато правех тези снимки се питах през цялото време кое точно ме кара да снимам абсолютно безсмислени неща, а то... ето защо било. :)

късмет и щастие и на теб! :)

Каква красота, какво нещо и то само в няколко снимки! Поздрави! :)))

Поздрави и на теб! :)