Прочетен: 2697 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2014 11:02
Още двайсетина минути и Петър щеше да паркира машината при скалите, да захвърли дрехите и да скочи в приятно хладната морска вода. Тази година определено закъсняваше - беше 1ви август, а той обичаше да идва още в началото на юли и си тръгваше през първите дни на септември. Остаряваше ли? Вече минал трийсетте се улавяше, че работата все по-често се превръща в причина да се отказва от дългите солени отпуски. Беше роден тук и мирисът на морски вълни понякога му липсваше непоносимо.
.........................................
През ваканцията след втори клас, в градчето се появи Ленърд - оженил се за красивата Мира от съседната улица. Запознали се по време на една от командировките й като преводач в родната му Холандия. През летните месеци идваха в България. Ленърд караше мотор и успя да запали и малкия Петър. Докато правеха кръгчета, той му разказваше къде с думи, къде със знаци, какви ги е вършил като дете в родината си, а на Петър, или по-точно на Петърчо, му харесваше да слуша за този различен и някак много красив свят.
...........................................
Един ден майката на Петър покани леля му заедно с Ива – неговата братовчедка на гости, което беше странно, защото не си говореха от години. На масата седна и баща му. Майката на Петър сервира на възрастните по чаша кафе, а на Ива – чаша прясно мляко с мед. Докато седяха и мълчаха неловко, и явно част от присъстващите се питаха каква е причината за тази покана, в стаята влезе котката и Ива в пристъп на детска радост се втурна към нея, поднесе чашата с мляко към муцуната й и каза:
- Мацо, пийни си малко млечице.
Майката на Петър застина, леля му скочи, като в бързината бутна масата и разля кафетата, започна да се кара на Ива как може да прави така, хвана я за ръка, смотолеви някакво извинение и я задърпа към къщи разплакана.
Котката допи млякото, а вечерта я намериха мъртва под дивана.
На другия ден, бащата на Петър с една торбичка с дрехи напусна дома им, после хората казваха, че са го срещали в Германия. След 2 дена и леля му замина заедно с Ива, за да заживеят в София.
.............................................
В края на 70-те, народната власт решила да се бори с проституцията и да изсели всички упражняващи тази професия в едно станджанско село. Местните полицаи обаче си имали една любимка – Елка от Синеморец, с която не можели да си позволят да се разделят. Изчакали една вечер в засада и като дошъл поредният клиент на Елка го хванали, задържали, пребили и принудили да се ожени за нея. Така бащата на Петър се оказал семеен, а Елка – почтена, омъжена жена, неподлежаща на изселване. Разбира се, тя превърнала семейното гнездо в бардак и си останала съвсем подръка на полицаите, но амбициите й не спрели дотук. Вече се виждала като единствена собственица на имотите, притежавани от новото й семейство и решила, че трябва да се погрижи мъжът й, разведената му сестра и нейната дъщеря да не й пречат повече.
................................................................
Всичко това Петър го разбра, когато вече беше в края на тийнеджърството си от своите връстници, които пък повтаряха думите на родителите си. Помнеше и разказите на Ленърд за другия свят – красив и чист, а в неговия - той се чувстваше като захлупен под черен плащ.
Един ден, без да се сбогува с майка си, замина и той.
.................................................................
Петър вече беше влязъл в градчето, но имаше нужда от ободряващо питие, преди да отиде на скалите. Спря мотора пред първото кафене и се отправи към входа. Лицето му светна, когато видя Ленърд на първата маса. Последваха радостни възгласи и прегръдки, но старият му приятел не беше същия. Вече пенсионер, лявата му ръка изглеждаше почти безпомощна в резултат на прекаран инсулт, макар и чувството му за хумор и разказите му да бяха все така приятни. Той и съпругата му нямаха деца и от дума на дума стана ясно, че никак не са в добри отношения. Сълзи се появиха в очите на възрастния човек, когато разказваше, че тя всъщност снощи го е изгонила от дома им и се е наложило да спи на двора.
Петър никога не отсядаше в родната си къща, нямаше да го направи и сега, но вече знаеше какво е решението:
- Ленърд, тръгвай с мен! Резервирал съм стая в хотел „Калипсо“ за един месец, а ти ще бъдеш мой гост, после ще му мислим какво ще правим – каза той.
След това плати сметката, помогна на Ленърд да си прибере цигарите и запалката от масата, да се качи на мотора зад него, заповяда му да се държи здраво и се отправи към „Калипсо“...
.......................................................
„Най-сетне изгря слънце това лято!“, си мислех аз, заслушана в морето. Започваше да ме измъчва глад и се питах в коя посока е най-добре да тръгна, за да намеря палачинки. Надигнах се, отворих очи и в този момент видях да се задава Петър.......
.........................................................
Горе долу така изглеждаше началото на ваканцията ми това лято. Разбира се, имената на героите са променени и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
А ето и някои запаметени мигове (без Петър): :)
Summer photos 2014
(to be continued)