Под душа

капките слушам

да падат с тежък звук.

Кога дошла съм тук?

Опитвам се да усмиря

пулсиращите слепоочия,

вперегнати в галоп от думите ти

и от измълчани многоточия.

Как на треперещите си ръце спокойствието да върна...

Към огледалото щом се обърна

стряска ме отражението ми приведено.

Нима твоето е по-различно...

Разумът мълчи неприлично

докато юмруците ти

безпомощно свити,

търсят отговор като се разбиват в стените.

В тях са смачканите ни усмивки...

Трябва да свалим безброй обвивки

докато пласт след пласт

останем само по страст.

Защо?

Нали се обичаме?

Трябва ли да се опожаряваме с изричане?

Гласовете ни да крещят неистини,

за които и пет пари не дават сърцата ни слисани.

Нали  не го мислим.

Нали не те смятам

за страхливец нещастен и жалък.

Тогава защо не преглътнах този залък,

че аз, егоистичната  самка

за любовта ти била съм най-невзрачна примамка?

Това ли виждаме един в друг?

Опровергахме и  разорахме с плуг

нашите желания...  А отговор няма.

Пелтечат езиците сковано.

Поредния неизживян миг -

пропилян.

Зейнала в любовта ни пролука.

Ние смело захвърлихме нощта си на боклука,

стъпкахме я безотказно...

Аз под душа,

на балкона ти пушиш,

 а леглото ни... празно.

 

Разделят ни сега пропилените Мигове,
които сами пренаписвахме с многоточия.
И с които прикривахме нашите викове -
на Любовта ни, пулсираща в горящите слепоочия...

Не е въпроса за какъв ти ме мислиш...
Въпросът е какво виждам аз в Огледалото.
Мнението си можеш го, Миличка, преосмислиш,
но как ще събера аз от разпиляното цялото?!

Трудно обвивките бихме прелистили,
зазиднани зад стените на Недоверие.
Най-напред да бяхме премислили,
какво постигаме с това поведение...

Капят капките от душа ти на балкона.
А във банята дим от цигарата ми стеле се.
С прикритост изпуснахме на Любовта ни балона...
И сега ни остава да я молим "Върни се!"

Понякога пролуките, Мила, полезни са.
Осъзнаваме какво е да си сам зад Стената.
Въпросът е как да ги срутим, като железни са...
Как пак Мъжът в мен да откриеш, а аз в теб да открия Жената!

тъжнооо ...:))))
THis is THe LIFe....

http://youtu.be/jI7UZBNP8lI

и трите ми коментара анонимни...

It seems a severe frost has damaged your smile, too :)

Здрасти, Брат'чед! Изглежда и теб те е попарила сланата :)

съвсем се обърках с тези коментари :)

Току виж си допуснала някоя досадна граматична или стилна грешка и англо-саксонския смисъл отишъл на кино. А след душа, който не накъса жената е воистина СКАНДАЛНО! Дори и в поезията...

Дано моят брат'чед вземе че най-накрая понаучи малко български, за да спра да се мъча заради него с писания на английски :)

вече мисля, че техниката ми се посъвзе и няма да пускам анонимни коментари. Та исках да кажа, че някои хора обичат простотата (love simplicity), други обичат сложността (love complexity), важно е животът да е интересен. :)

Русокоске, чувам един дует да припява:
Ich bin zerrissen ... Wann kommst Du meine Wunden küssen?
Хайде, пишете приказката, де!

опъни лъка и...не пропускай целта,
иначе ,самоо бла бла блаа..
всеки клоун знае това;))

Припадам като видя рана :). Да пиша?, но ... само ако ми даваш инструкции стъпка по стъпка :)

до кога ще те уча ,мама
недей така;)

това наш'та съдба с теб... роман да напише човек... :) :) :)

:). Enjoy!

съберат, тогава и ПУетите ..мЪлчат ..;))))