Блокирани кръстовища и огнено шоу срещу кабинета.
Сблъсъци между протестиращи и полиция.
Тъпани, бонгоси, маракаси – успяват ли да събудят някого?
Ректор приканва студентите да емигрират.
Пенсионери гневно изкривили физьономии във въпроси и съвети към протестиращи и окупиращи: „Не ви ли е срам... Отивайте да учите и да работите!“
Работещи нямат нищо против да субсидират плащането на пенсии, ама искат поне да не плащат теракота на Данчо Ментата, сараите на Ахмед Доган и брюкселските нощи на Волен Сидеров.
Искат поне да не плащат, за да ги учи Пламен Орешарски, а още по-малко Стати Статев.
Пенсионери отиват до урните, за да изберат на власт тези, срещу които плащащите пенсиите им се опълчват.
- Защо? – питат протестиращи и окупиращи.
- Ами защото ние не просто сме пенсионери, ние сме идиоти. И да ги свалите тези сега, ние пак за тях ще гласуваме.”
На същите тези пенсионери децата отдавна учат или работят далеч от родината, значи... техните пенсии не са на гърба на собствените им чеда.
Деца - отдавна осъзнали, че шанс в една държава с подобни ретрогради нямат.
И затова - вдигнали ръце, вдигнали и чуковете си, дори. И странно, ама не отишли в Москва.
И сега, какво: други деца ти плащат пенсията тук, а собствените - ти изпращат пари от чужбина.
А твоята работа е да поучаваш тези деца!
„Морал” ли да го нарека, Наглост или Глупост!
Абсурдно, но понякога, за да победиш, трябва да зарежеш битката.
И да приемеш, че всичко е:
Пито и платено.
Опоскано и оглозгано.
Простовато и скучно.

А има и други светове ... Където и да е... Далеч...
Дори "от Алто Седро към Маркан, в Куето и после към Маяр..."
Някъде, където се разстилат карибски вечери с дъх на карамел...
И когато можеш да пресяваш пясъка по плажа,
да дишаш красиво учестено,
да отпиваш глътка ром сред аромат на пури при здрачаване...
Защо си тук?
И защо, по дяволите, все още се опитваш да се бориш?