Тръгвам си плахо от нашата връзка. Страх ме е, и ми е тъжно,  и ми е тъпо. И мислите ми само към теб се връщат и ме болят до пръсване. Мислех си, за една вечер да те забравя в прегръдка от страстни мускули. Е, лъгала съм се, не се получава... и безсмислието е непрекъснато. Мислех си, че и сама ще се забавлявам, с див шопинг ще напълня чанти до скъсване, но днес дори от леглото не ми се става и шопингът си е само пазаруване. А отново, и силно поискам ли да се върна няма къде... И твоята душа е загубила смисъла. И единствената ми надежда остава „Времето лекува”  да се окаже истина.

 

tuk si ostroushke ne si me zagubila vse oshte

tuk si bila i si naminala za moment no pak ti povtarqm ne si me zagubila vse oshte

hahahaha, mnogo sladyk komentar, blagodaria

emucionalnite pari sa nai cennata stoka a az emucionalno sum miliarder

Съгласна съм, чрез емоциите живеем