и честно да си призная основната информация за нея имам от blog.bg. Прочетох преди време, че нейна статия е публикувана в Irish Times и си помислих да напиша коментар от сорта на: „Поздравления! Пожелавам Ви успехи!”, но  блогът заби и така и нищо не написах. По едно време днес се улових, че ми се струва да съм изненадана от факта, че повече от 2 седмици коментираме тази нейна статия и нея самата, и най-вече изглеждах изненадана от негативните коментари. Като помислих, обаче, по-осъзнато, всъщност открих, че това не би трябвало да ми се струва необичайно. Та когато аз самата имам някакъв успех, много рядко го споделям. Последният път, когато си смених работата, с мама много се смяхме, защото тя ме попита: „Кажи ми сега какво точно ще правиш, за да мога, като ме питат съседките,  да им обясня по-добре.” А пък аз й отвърнах: „Майче, като те питат, кажи им, че съм безработна, умирам от глад и ровя в кофите за боклук, не искам да дразня хората...” Или пък веднъж имах ето такова преживяване: работех с екип от момичета и реших да промотирам една от тях и да я направя мениджър, заслужаваше си го, според мен. Речено сторено! След това естествено дойде ред  да кажа на останалите и бях потресена, че част от тях дори от кумова срама не й казаха: „Браво! Радваме се! Успех!” Момичето след това поиска да си поговорим на 4 очи и думите й бяха: „Може ли да ме върнеш на старата ми позиция, аз пак ще си работя както досега, просто няма смисъл да се дразнят от това, че съм повишена...” А всъщност, дори когато не се представяме по най-добрия начин някъде из дебрите на живота и плачем над неуспехите си, ни се иска този, на чието рамо плачем, да ни подкрепи, а не да ни критикува и дава съвети. Ние обикновено сме наясно какви съвети ще получим и сами се критикуваме много повече отколкото някой извън нас ще го направи. А пък когато сме горди от себе си, естествено се чувстваме още по-добре, ако видим, че и някой друг се радва на успеха ни. Но за да се зарадват на нашите успехи, може би трябва ние първо да се зарадваме на успехите на другите... какво толкова ще ни стане, най-много животът ни да стане по-усмихнат... Е, такива ми ти работи!

Елин Пелин

Твоят пример е с "с екип от момичета" а в случая гледам много профили на които вместо "селска баба" пише "мъж" :-)) Още едно потвърждение че "мъж" не е само пола с който си се родил :-)

Да, лоша работа, и е някак странно да не се стремиш да се отървеш от това да изпитваш завист, защото тя причинява щети не само на околните, а тормози много здраво и самия проявяващ я.

:)