В книгата си Great by Choice, Джим Колинс и Мортън Хансън, излагат хипотезата, че при успешните компании, често се забелязва продуктивна параноя на техните ръководители и дават пример с Майкрософт. В началото на 1986 г. ръководството на Майкрософт се среща с автори и адвокати, които трябва да подготвят проспектите за началното предлагане акциите на компанията на борсата. Авторите и адвокатите пристигнали на срещата подготвени да бъдат носители на тъмнината, да влязат в битка с Майкрософт и да се преборят, за да опишат адекватно рисковете, които инвеститорите биха поели. Но вместо да се срещнат с обичайните прекалено оптимистични предприемачи, които виждат само цветя и рози по пътя си, те срещнали Доктор Смърт. Стив Болмър, тогава вицепрезидент, започнал да описва сценарий след сценарий, изпълнени с рискове, опасности, смърт, осакатяващи атаки, нещастия и катастрофи. Авторите записвали мрачните предположения които следвали едно през друго. Накрая, след като помълчали известно време, колкото да успеят да асимилират цялата тази сеч, един от тях казал на Болмър: „Със сигурност не искам да ви слушам, когато имате лоши дни.” Болмър всъщност се превърнал в Повелител на тревогите под влиянието на Великия Майстор на продуктивната параноя, Бил Гейтс. Болмър изоставил следването си в Станфорд, за да последва своя приятел в неговото приключение. В спомените си за онези времена, Болмър разказва, че след като направил някои изчисления за развитието на компанията, заключил, че Майкрософт има нужда  да наеме 17 човека. Като чул това, Гейтс направо полудял. Седемнадесет човека? Дали Болмър искал да банкрутира компанията? Седемнадесет човека? В никакъв случай! Седемнадесет човека? Майкрософт никога няма да се изложи на такъв финансов риск! Седемнадесет човека? Майкрософт трябва да има достатъчно кеш, за да изкара година – една цяла година – без нито един цент приходи. „Страхът трябва да ви води, но той трябва да бъде латентен”, казва Гейтс през 1994 г. „Аз регулярно мисля за провала си.” На стената в офиса си, той има закачена снимка на Хенри Форд, за да му напомня, че дори успехите на най-великите предприемачи винаги могат да бъдат надминати, както Форд бил надминат от Дженеръл Мотърс в ранните години на автомобилната индустрия. Той се терзаел непрекъсното кой ще бъде следващият Бил Гейтс: може би някой вманиачен студент, който работи 22 часа в денонощието в забутания си малък офис, за да измисли смъртоносното торпедо, което да изстреля срещу Майкрософт. Гейтс разкрива страховете си и в онова, което е известно като неговите „меморандуми на кошмарите”. За 4 дни, от 17 до 20 юни, 1991, личното благосъстояние на Бил Гейтс намаляло с повече от 300 милиона долара в резултат на спад на акциите на Майкрософт с 11%, когато един от тези меморандуми, изпълнен с кошмарни сценарии, изтекъл в новините на Сан Хосе Меркюри Нюз. Написан от самия Гейтс, този меморандум, изброявал серия от тревоги и заплахи от конкуренти, технологии, интелектурална собственост, съдебни спорове и неуспехи в поддръжката на софтуера от страна на Майкрософт и твърдял, че „нашият кошмар ... е реалност.” Да не забравяме, че този меморандум е писан във време, когато Майкрософт бързо се превръщал в най-могъщия играч в индустрията, с Windows на път да стане един от най-доминиращите софтуерни продукти в историята. Всеки, който познава Гейтс е знаел, че той винаги е живял в страх и винаги ще живее в страх, винаги се е чувствал уязвим и ще продължи да се чувства така и този меморандум не сигнализира за някаква промяна. При съвременната динамика, успехът понякога те спохожда без да си съвсем готов за него. И тогава е много важно да продължиш да работиш все така усърдно за добри каузи или ако не си го правил до този момент – да започнеш. Важно е  постиженията да не приспиват бдителността ти, да не ставаш надменен или да се отпускаш в приятна ленност. Зад големите успехи макар и често да ни се струват като чист късмет, обикновено стои много труд, мисъл и както изглежда и известна доза продуктивна параноя. В българските условия (и не само) е възможно успехът да те застигне в резултат на не съвсем почтени действия. Но тогава ти си оставаш просто един богат човек, недолюбван от околните и  никога не може да имаш това положително и изключително влияние върху живота на човечеството, каквото имат наистина Големите, т.е. ТВ 7 никога няма да се превърне в CNN, нито КТБ ще има имиджа на „Швейцарска Банка”. Тези институции имат значение само за собствениците си и тяхното съществуване няма голяма стойност за обществото. Най-вече, защото им липсва моралът и отговорността, които притежават Големите.  И може би просперитетът на едно общество започва, когато повече хора мислят как да създават, а не как да заграбват.